simeongasparov.com

BORN IN CHICAGO*

(Роден в Чикаго)

Oскарите се раждат в Чикаго

            В-к “Труд” www.trud.bg сряда 18 февруари 2009 г. (стр. 23-24)

Симеон Гаспаров

slgasparov@comcast.net
За чикагската компания Ар.Ес.Оуенс & Ко (R.S. Owens & Company), казват, че е сред най-добрите, непознати компании в света. Другото име, с което пък местните чикагци я наричат е “фабриката на мечтите”. И в двете понятия има огромна доза истина, защото, точно тук, в тази незнайна от почти никого, компания,  се раждат …мечтите. Наистина, в буквалния смисъл на думата!
Мечтите, които, честно казано, всеки един от нас, някъде, някога, през определен етап от живота си е пожелавал и които, за повечето от нас, за съжаление, са си останали в онова далечно, мъгляво, безформено измерение, наречено незбъднат блян.
Но, ако все пак, посетите Чикаго и отидете на края на северната част на Линч Авеню, номер 5535, ще видите, “на живо”, мечта и то само каква! В малката около 500 кв. метра, тухлена постройка, разположена в средата на улицата се намира ателието на компания Ар.Ес.Оуенс & Ко в което, от 1983-та година, до ден днешен, се създават статуетките за носителите на най-престижната награда в света на киното – Оскар.
Оскарите са родени в чикагското предградие Батавия през 1928-ма година и от тогава, не са излизали извън пределите на града.  Само две компании са имали честта и привилегията да ги правят. Първата е Си Дабъл Ю Шумей & Сънс (C.W. Shumway & Sons) и втората Ар.Ес.Оуенс & Ко.
 “Вие сте от екипа на Рам Иманюел, нали?” ме посреща с усмивка млада служителка, веднага след като прекрачвам през стъклената врата, прага на фирмата. “Не, не, от екипа на “Труд” съм” й отговарям. Момичето се смущава леко, но не се предава. Напомня ми, че съм бил във фабриката преди около месец по работа заедно с “дясната ръка” на Обама. За да я извадя от конфузната ситуация, й обяснавам, че все още не съм почнал работа при Рам Иманюел и че имам уговорка за интервю с президента на компанията, в която тя работи, г-н Скот Сийгел.
“Съжалявам, но г-н Сийгел няма да дойде днес, защото има извънредна работа, ми съобщават на рецепцията и преди още да съм изпаднал в “шок и ужас”, ме успокояват, че заместнкът на Сийгел, директорката по продажбите, г-жа Норийн Прохазка, ще бъде на мое разположение.
Норийн е от Ирландия и след като разбира, че също като нея споделям имигранската съдба, ме пита направо какво искам да знам за Оскарите. “Абсолютно всичко” й отговарям. Тя се замисля за миг, след което ми казва бързо да тръгвам след нея към дъното на коридор, който води право в сърцето на фабриката на мечтите. Преди обаче да прекрачим прага и да стана свидетел на “раждането” на истинския Оскар, който няколко милиарда зрители ще видят след няколко дни, г-жа Прохазка ме предупреждава следно, да не пипам и да не снимам нищо, без нейното разрешение.
Първото място от където тръгва Оскара, това е леярната.
“Статуетките за Оскар се правят от специален метал наречен – британиум”, обяснава Норийн. Британийят е сплав от олово, мед и антимон.  В началото статуетките са били правени от бронз, след което са им слагали златното покритие, но технологията се е променила. Малко, известен факт е, че през време на войната, когато всичкият метал се е изпращал за фронта, Оскарите са се правели от гипс, върху който е нанасяно златно покритие, обяснава г-жа Прохазка. За нуждите на церемонията по награждаването в Лос Анджелис, от чикагската компания всяка година подготвяли по 50-60 статуетки. 4-6 седмици отнамала, тяхната направа, като за качеството им се трудели 12 високо квалифицирани специалисти. Статуетката Оскар тежи 3, 85 кг. и е висока 34 см.
Шлайфането е втората спирка, през която преминава пътят на статуетката от Чикаго до Холивуд.  За да продължи напред, тялото на безценният трофей трябва да е лъснато като огледало. Процесът трае няколко часа, като през това време, тялото на скулптурата се изглаажда с няколко вида финни шкурки.
Лакирането е следващият етап. За да добие своя  ункален блясък и качество, статуетката преминава през няколко галванизирани “бани” от мед, никел и сребро. Докато тече процедурата, по нанасянето на благородните метали, Оскара мени няколко пъти цвета си от сивкав, бакърено-червен до сребристо бял. Накрая, статуетката се потапя за около 5 минути в последната най-важна – 24 каратова - златна “баня”.
Ако продукът, не отговаря на качеството, компанията, която го е произвела, го реже на две и го претопява, разказва г-жа Прошка.
Четвъртият етап от процедурата е слагането на табелите. Малко известен е фактът, че върху Оскарите, които се връчват тържествено на церемонията в Холивуд, не е написано името на техният притежател. Името на носителят на Оскара, се гравира върху 15 см табелка, от специалисти от компанията, които я поставят  върху златната статуетка.

Това, разбира се става, когато официално се закрие церемонията, прожекторите и камерите угаснат и червеният килим се навие обратно на роло. От Чикаго до Лос Анджелис, Оскарите летят с полет на компанията Юнайтед, която е и техният официален превозвач. С поставянето на табелката с името на победителят, завършва цялостният процес около създаването на Оскарите.
Няма как, но се изкушавам да попитам г-жа Прохазка, колко струва изработката на един Оскар и каква е пазарната стойност на готовия продукт. “Отговорът на въпросът ти ще го напиша в завещанието си, шегува се тя, но това, което мога да ти кажа, е че Оскарът е безценен.” Норийн допълва, че компанията Ар.Ес.Оуенс & Ко, не се издържа, само от направата на Оскарите. Тук работят над 140 души, които се занимават с ваенето на десетки трофеи. Другите по-известни продукти на компанията са статуетките за наградите ЕМI, MTV,  Залата на славата в Музея на Рокендрола, компютерните игри “Нинтендо” и много, много други.
Преди да се разделим тя ме въвежда в офиса на собстевеника на компанията Скот Сийгъл. Там в луксозен, кристален и строго охраняван бюфет със странично осветление, падащо върху етажерките са наредени оригиналите на всичките скулптурни трофеи изработвани от чикагската компания. Като най-отгоре, над всички тях се извисява, единственият, неповторимият и  жадуваният от толкова много творци по целия свят – златният Оскар.
“Едно е условието, ако искаш да го снимаш”, напомня ми г-жа Прохазка, а то е че статуетката с Оскара, трябва да се снима отделно от другите продукти. Защо ли, защото втори като него няма и няма да има, допълва тя. След което се усмихва, отваря бавно заключената стъклена витрина и ми го подава.
Първото нещо, което чувстваш, когато поемеш в ръцете си златната скулптура, е усещането, че светът изведнъж се завърта и ти попадаш в някаква друга вълшебна реалност. Пред очите ти блясват прожектори, плюшените завеси се вдигат, радостни викове, глъч и аплодисменти изпълват залата, зрителите стават на крака  и по уредбата се чуват магическите думи “А сега, дами и господа, носителят на Оскар е….”
Но уви, вместо името си, дочуваш парните чукове, с които работниците разбиват паважа на улицата отсреща. Оскарът се прибира зад кристалана витрина и ти поемаш отново, в онзи до болка познат, не толкова изящен, не толкова магичен, малко скучен, малко провинциално банален, но затова пък лично твой си собствен живот, в който всъщност, не само се раждат, но и понякога постигат истинските мечти.
Понякога!