Проф. Гери Бекер“: До края на годината ще свърши световната икономическа криза!”
| Category: Проф. Гери Бекер Нобелов лауре | 1 Comment
Проф. Гери Бекер“: До края на годината ще свърши световната икономическа криза!”
“Обама не е социалист”
Щатският долар ще продължи да бъде единствената, най-значима валута в света
“България да инвестира в образование!”
С носителя на Нобелова награда за икономика за 1992 г. проф. Гери Бекер за в-к “Труд” разговаря Симеон Гаспаров
http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=154510
*****
Професор Гери Бекър от Чикакгския Университет, е един от водещите световни експерти занимавщи се с проблемите на съвременната икономика. Заради своите новаторски подходи към изследване на икономиката и нейния ефект върху социалното поведение на човека, проф. Бекер разработва своя фундаментален труд, превърнал се в класика – “Човешкият Капитал”, който през 1992-ра година му донася най-престижното отличие в света - Нобеловата награда за икономика.
Основата на теорията на човешкия капитал, според проф. Бекер е базирана най-вече на инвестирането в знания, умения и образование. Семейното поведение, разпределението на труда, влиянието на престъплението и наказанието, както и дискриминациата на трудовия пазар, са част от елементите, които формират качеството на човешкия капитал.
За проф. Бекер, един от най-влиятелните икономисти на ХХ век, който се води за “баща на съвременния капитализъм и майка на настоящата криза” проф. Милтън Фрийдман, казва че “Гери Бекер е един от най-креативните икономисти на нашето поколение”.
***
- Проф. Бекер, до какъв стадий на развитие достигна световната криза в момента?
- Не очаквам кризата да се развие в глобална депресия. Напротив, в момента виждам признаци на подобряване. Смятам че световната икономика достигна своето дъно и тръгна вече нагоре.
- Мислите ли че до края на идната 2010-та година, светът ще излезне от кризата.
- Мисля че до края на настоящата година световната икономика ще излезе не само от кризата, но и от рецесията.
- От 2001-ва година насам, американският долар е изгубил 41 % от своята стойнст. Смятате ли, че доверието към щатската валута е намаляло и световната икономика се ориентира към алтернативна, по-стабилна парична единица?
- Зависи коя е по-добрата валута…
-Еврото, например.
- Може би, за известно време, еврото да е по-стабилната валута, но всичко което мога да кажа е, че винаги е било трудно да се предвиди колко и до кога на една валута може да се разчита. Някои държави, може би ще предпочетат капиалите им освен в долари, да са в евро или йени, но въпреки това, американският долар ще продължи да бъде единствената, най-значима валута в света.
- Образованието е в основата на вашата теория за развитието на “човешкия капитал”. Как може този капитал да бъде запазен, след като цената на висшето образование, специално в САЩ, е доста висока и то не е еднакво достъпно до всеки?
-Висшето образование в повечето страни, включително и САЩ, въпреки своята цена възвръща на хората направили инвестиция в него двойно повече отколкото на тези, които не са. В САЩ например, разликата в заплатите на придобилите колежанско образование е два пъти по-голяма, в сравнение с тези, които не го приежават. В модерния свят, информацията и знанието са в основата на успеха и образованието е пътя, през който те преминават. Сега, дали е достъпно за всеки? Не всеки има физическите способности или интерес да преследва висше образование. Вярвам, че това, което едно добро общество, трябва да направи, е да даде достъп, висшето образование да бъде достъпно за всеки, който има способностите и желанието да го получи. Затова, трябва да се отпуснат достъпни заеми. Но, не да се дават като “подаръци”, а да са заеми, които да не идват изцяло от държавата, а от частни банки и институции.
- Според вас, кой социален модел на обществено развитие – западно-европейският или американския, създават по-благоприятна среда за развитието на човешкия капитал?
- В по-голямата си част, американският модел е по-добър модел от западноевропейският, който аз го наричам – “френски модел” на развитие. Нали, не всичко е идеално и в американския модел, като например в Европа има повече сигурност за работното ти място, отколкото в САЩ. Но пък във Франция безработицата сред младите е 25% , докато в САЩ – 12%. Емигрантите в Европа изпитват огромни затруднения, докато се включат пълноценно в трудовия живот на страната, а в САЩ за тях е много по-лесно. Тук много неща са значително много по-лесно достъпни отколкото в Европа. Освен това, в американската система има предпоставки за по-скорошно забогатяване и създаване на повече работни места, не само за младите, но и за по-малко образованите. Като цяло, идеална обществена система няма, но въпреки всичко мисля, че американската е по-добра.
- В момента един от най-наболелите въпроси в САЩ който се обсъжда в Конгреса е свързан със здравните застарховки. Над 70% от компаниите в страната фалират заради високата цена на медицинското обслужване, което плащат на своите служители. Как този проблем може да бъде разрешен?
- Трябва да променим зависимостта на американската здравна система от работодателя. Огромна част от американците получават здравните си застраховки от своите работодатели и ние трябва да загърбим този модел и да усвоим политика на държавно здравно кредитиране, която се надявам да бъде одобрена в САЩ.
- Ако вие, като професор изпитвате президентът Обама, каква оценка бихте му дали по отношение на мерките, които той предприема за заздравяване на икономиката?
- Не мисля, че се справя добре с икономиката. Не бих му дал повече от много добър 5 минус (проф. Бекер каза Б минус. В САЩ оценките са с букви, не с цифри, както е у нас. Най-високата оценка в страната е А, б.а.) Не харесвам намесата му в спасяването на автомобилната индустрия, не харесвам намесата му в банковата сфера, не харесвам огромния му пакет за стимулиране на икономиката, не харесвам нарастването на държавното харчене. Иначе, аз го харесвам като личност, той е интелигентен млад мъж, много добър оратор, но инстинктът му по отношение на икономиката е погрешен. Защото икономката, за да е успешна, тя не може да се дирижира от правителството или от държавата, а от частния сектор.
- Но пък казват че американското автомобилостроене е гръбнакът на щатската икономкиа и от неговото спасение зависи оцеляването на икономиката на страната?
- Американското автомобилостроене е бившият гръбнак на икономиката на страната. Преди 50 г. например. Днес 40% от колите, които се продават и правят тук, не са на американски, а на чужди компании. Те са днешния гръбнак на икономиката.
- Според вас Барак Обама социалист ли е?
-Не, оределено не е социалист. Но той прекалено много вярва, че държавна намеса в икономиката ще доведе до успех. Икономика не се управлява от държавна бюрокрация, защото настъпва катастрофа. Просто, така не става. Бившите социалистически страни от Източна Европа и специално вие от България, най-добре знаете колко е ефективна една икономика управлявана от държавата, нали.
-Какъв съвет бихте дали на България за да се предпазили от бъдещи подобни световни икономически сътресения, да преоткрие себе си и да започне да просперира?
-Моят съвет към България е – първо промотирайте образованието и инвестирайте в него. Имате много талантливи хора, това го знам със сигурност. Така че, талантът го имате. Второ, запазете активно присъствие на международната търговска сцена. Страни като България имат нужда от международната търговия и стокообмен, за да просперират. Не губете вяра в световната икономика и образованието. Това са двете основни неща върху, които ще поставя ударение. Кризата си отива, вече се забелязва възстановяването на световната икономиката, така че бъдещето няма да е мрачно.
-Настъпва ли края на американският модел капитализъм?
- Не, мисля, че идва края. Напротив, вижте какво показаха последните резултати за Европейски парламент. Хората убедително гласуваха против левите партии. Но това от което се страхувам е, че ние в САЩ, ще започнеме прекалено много да вярваме в Западно-европейския модел и ще увеличим значително ролята на правителството в нашия живот. Опасявам се, че сенатът или конгресът на САЩ ще си повярват и ще придобият голяма увереност, че ще могат да рарешат всеки проблем. Рабира се ролята на държавата за страната е важна, но тя не бива да бъде доминиращата. Т. нар. “амерканска изключителност” е базирана, не на изключителността на нашето американско правителство, а на находчивостта и креативността на нашите хора. На възможността за реализация и благоденствие на всички които идват и остават тук. Американците уважават хора от типа на Бил Гейтс, повече от колкото някои политици.