Чикаго -“машината”, която никога не спира*
| Category: Чикаго история на корупцията | 0 Comments
Чикаго -“машината”, която никога не спира*
Симеон Гаспаров
Седмица, преди да се разрази торнадодото около скандала с обвинения в корупция губернатор на щата Илиной, Род (Милорад) Благойевич, темата за хроничната злоупотреба с властта на чикагските политици бе поета отново от медиите в САЩ. Тогава, сенаторът от щата Илиной, Дик Дърбин, който е вторият най-влиятелен демократ в Сената на САЩ и близък приятел на новоизбраният президент на страната Барак Обама, изпрати молба до отиващият си президент Джордж Буш, да помилва осъденият на 6 ½ години затвор, бивш губернатор на щата Илиной, републиканеца Джордж Райън.
74 годишният екс-губернатор от 13 месеца търка наровете в затвора в щата Индиана, където бе изпратен зад решетките заради корупция. Федерален затворник № 16627-424 (както Райън е известен в мометна в страната) бе осъден преди две години заради това, че систематично е давал на свои близки хора да правят частен бизнес с държавни субсидии, заради което години наред, той и членове на неговото семейство са получавали от тях пари, скъпи подараци и безплатни ваканции.
“Преведена” на български, постъпката на демократа Дърбин, към неговият политически опонент от републиканската партия означаваше, все едно екс лидерът на българската десница Иван Костов, да се помоли на президента Георги Първанов, да назначи за премиер на страната бившият соц-премиер, който докара страната до ръба на катастрофа - Жан Виденов.
Отговорът, защо Дик Дърбин, подаде ръка на низвергнатият беловлас републиканец от затвора в щата Индиана, медиите в страната откриха, не в предколедното милосърдие или състрадание, завладяло неочаквано сърцето на опитния сенатор, а в неговата и на Райън принадлежност, към сложният политически механизъм на системата наречена – “чикагски модел на управление”.
И все пак какво представлява чикагският модел? Отоворът на този въпрос, дава професорът по история от Северноилинойския университет Роджър Байълс. Според проф. Байълс, системата, по която Чикаго се управлява се нарича “урбанистична политическа машина”. Тази “машина” се изгражда основно в градове населени с разнообразни имигрантски или малцинствени общности, в които партиите спечелили изборите подбират и разпределят на свои, доверени хора, примамливи държавни служби, подплатени с облаги и изгоди, които отварят широко вратите към финансовото и социално израстване. Важна особеност за чикагската “машина” е откриването на държавни програми и фондове за социално развитие и благоустройство, на региони, до които достъп имат строго определени кръгове свързани с управляващата партия. Подборът на тези кръгове се осъществява, не на ниво експертност а на партийна и личностна лоялност.
Експертът по история на политическата корупцията на Чикаго, проф. Морийн Фланаган от Мичиганския университет, смята че “рожденна дата” на чикагската “машина” на управление започва от 1871-ва година, когато е станал големият пожар изпепелил целия град. Борбата за спечелването на достъпа до кацата с меда на държавните фондовете, отпуснати по реконструкцията на Чикаго, отприщва незапомнена вълна от корупция, нарушаване на политическата етика и морал, насилие и безвластие.
Затова, че Чикаго е изграден, подобно на птицата Феникс от пепелта, но с огромна доза политическа кал, говори изказването на управителя на градския съвет на Чикаго през това време Джони Пауерс, който на обвинението на медиите, че лидерите на Чикаго злоупотребявали с властта, отговарил без грам срам, че това е нормална практика, защото “плячката оставала за победителите”.
“Слабостта” и лесната податливост на управниците на Чикаго към “заобикаляне на правилата на играта”, отваря вратите на града към набиращият сила и мощ престъпен синдикат на италианската мафия, който заради вътрешните борби за надмощие между Петте Фамилии от Ню Йорк – Дженовезе, Коломбо, Бонано, Лукезе и Гамбино, премества влиянието си в Чикаго.
В града на ветровете, под ръководствотно на Ал Капоне италианската мафия сформира т.нар. “Чикагската бригада”, която намира тук своя остров на благоденствието и пуска надълбоко метастазите си във всички кътчета на обществения живот.
Заради страхът и корумпираността на политиците в града, силата и влиянието на “Чикагската бригада” нараства изключително бързо. Под нейното крило преминават престъпните синдикати от Флорида до Лос Анджелис и Калифорния. Разцветът на “Чикагската бригада” става през време на управлението на републиканецът “Биг” Бил Томпсън управлявал градът от 1915 до 1923 и от 1927 до 1931 г. От тогава до ден днешен кмет републиканец не е управлявал Чикаго.
Годините от управлението на Биг Бил Томпсън, през които мафията на Чикаго се слива напълно с управляващата власт, се описват от американският писател Ъптон Синклер като “джунгла от човешко нещастие и експлоатация”. Английският журналист Уйлям Стийд, посетил Чикаго по това време, пише в мемоарите си, че “ако Исус Христос слезнеше и видеше Чикаго, щеше да заплаче”.
За модернизатор на “чикагската машина” на управление, експертите в САЩ смятат имигрантът от Чехия Антонин Сирмак, който през 1931-ва година става кмет на града. Чехът, бързо се ориентира в “обстановката”, разбива монопола на ирландците в политиката и вкарва за първи път в управлението на Чикаго евреи и имигранти от германската, полската и чешка общтности. Сермак, не се отказва от методите да раздава благи държавни служби на своите хора, но решава да намали влиянието на гангстерите в града. Кметът Сермак, започва масова кампания срещу корупцията, която дава частичен резултат и успява да тикне символът на “недосегаемите” от Чикаго, Ал Капоне в затвора. Заради своята дейност срещу гангстерите в града, Антонин Сермак е застрелян от калабрийският селянин Джузепе Зангара. Според криминалогът по делото за убийството на Сермак, Реймън Моли, зад постъпката на Зангара стояла дясната ръка на Капоне от “Чикагската бригада” небезиствестният главорез Франк Нити.
Три са основните точки, които бележи управлението на Сермак и които стават нещо като “завет” за поддържане изправността на чикагската политическа машина, смята проф. Роджър Байлс. Първо – свободна и некотролируема употреба на федералните и държавни фондове и субсидии. Второ, подчиняване дейността на орназираната престъпност в Чикаго на нуждите на властта, като от мафията се изискват финансови средства за поддържане на партийните структури и създаването на социални програми за трудова заетост на населението. В замяна на това властта, се задължава да си затваря очите за хазарта, проституцията и всички криминалогенни дайностти извършвани от мафията на територията на града. И трето, активно да се включват в политическата активност на града хора от малцинствата като черни и имигранти, за да “гарантират” печелене на изборни резултати.
Управлението на кмета Ричард Дж. Дейли, който е баща на настоящият кмет на града Ричард М. Дейли, бележи “апогеят” на чикагската политическа машина, смята проф. Байлс. Под патронажът на Дейли-баща, 35 000 висши постове на добре платени държавни служби са раздадени по партийна линия, което “бетонира” властването му в 5 мандата от 1955 до неговата смърт през 1976-та година, заздравява партийната дисциплина в Демократическата партия на щата Илиной и почти изтрива от картата на политическият живот в Чикаго, опонентите от Републиканската партия.
Как обаче е успял старият Дейли да осигури такъв огромен брой доходоносни държавни постове за своите хора? Много просто, наемал ги е на временни трудови договори, които не подлежали на разследване от държавната администрация на САЩ. Когато “държавен служител” от хората на кмета Дейли се е пенсионирал или умирал, за да не спре “машината” неговият пост е бил даряван, “временно” на друг от лоялните съпартийци, обяснява проф. Байлс. Според историкът, причината моделът на управление на “чикагската политическа машина” да не умре, е защото той все пак дава и положителни резултати. Точно по времето на Дейли – баща започва строителният “бум” на Чикаго, когато се изграждат летището О` Хеър, внушителните небостъргачи накацали покрай бреговете на езерото Мичиган, а пътната магистрална мрежа от 80 км., става на 800 км.
Колкото и странно да звучи, но точно Ричард Дейли – баща има най-големия принос за опазването на българщината в Чикаго. През 1960-та година, след случайно запознанство с български имигранти, които разказали за патилата на българския народ през време на Османското иго, кметът Дейли-старши, така се разчувствал, че веднага обявил празнуването на националния празник на България 3-ти март за официален празник в Чикаго. 40 години по-късно неговият син и настоящ кмет на града Ричард М. Дейли, възстанови традицията и сега на всеки 3-ти март пред кметството на Чикаго на пилона пред който гори вечният огън се издига и българският трикольор.
Единственият, политик който успя да се “изплъзне” на чикагската политическа машина, е новоизбраният президент на САЩ Барак Обама. Това стана поради две причини - първо, защото за разлика от тримата “големи” на Чикаго – кметът на града Дейли, губернаторът на Илиной Род Блогойевич и синът на чернокожият лидер за човшки права Джеси Джексън, Дж. Джексън – младши, Обама не бе “спуснат” с парашут “отгоре” в политическия живот на града, благодарение на “връзки”, а бе издигнат по демократично, отдолу, от обикновените хора. И затова успя.
*Част от материала е публикуван във в-к “Труд”.