simeongasparov.com

THANK YOU, CHICAGO!

 Цветовете на българското знаме полетяха над Чикаго

 Симеон Гаспаров

 Да, точно в този град Чикаго и точно в тази държава - Америка, която почти всички по света и у нас, обичат подигравателно да наричат, как беше - «тъпа», «без никаква култура», а на хората й да прикачват епитети като -  «ограничени провинциалисти», «безвкусно, облечени дебелаци», «грубяни», «тъпи, американски селяни» и т.н, и т.н. (и, моля, само не ми казвайте, че и вие не сте ги казвали тези неща!).
 Та точно тук, в Чикаго, Илиной, а не някъде другаде, да кажем в слънчевата, подредена, модно облечена и безгрижно усмихната Европа, например. (В Европа, в която ние българите и България, фигурираме, но само на хартия и в която, дори и след 50 години, гражданете й няма, да ни зачитат като равноправни на тях «чистокръвните» Европейци!).
 Та точно тези, същите тези, «тъпи американски селяндури», тук в Чикаго, без много шум, без много парадност и фанфари, без да искат нищо от никой, без дори да искат и разрешение от някой, тук в Чикаго, без много да им пука, (на тези същите, нали знаете кои?) обявиха националния празник на Бълграия - Трети март, за официален празник, с което този град стана единствения град в света, извън пределите на България, в който празнуват 3-ти март и веят българското знаме на площада пред кметството на града.
 Не, не го направиха нашия национален празник, в град или село, някъде другаде из, Испания, например, където има над половин милион нашенци. Не го зачетоха и в Гърция, където българите са около 700 000, че и отгоре. Не го уважиха, дори някъде и из италианските провинции на Реджо Ди Емилия, където държат нашенците по хамбарите, на хляб и вода и ги третират по-зле от роби, особено когато настъпи беритбата на доматите. Не, не и не!
 Не, обявиха 3-ти март за празник дори и в някоя заспала паланка из Боселеградско в Западните Български покрайнини, намиращи се в Сърбия, които ние журналистите, открай време наричаме сънародниците ни там «ничиите българи» и над които, асимилацията, подължава да я бъде, даже по силна от тази която, беше над албанците в Косово.
 Не го обявиха за официален празник 3-ти март, дори някъде из Турция, които поне, така по комшийски да ни бяха направили едно «Евала!» поне в градовете Истанбул или Бурса, където има около 900 000 български граждани, които като че ли се сещат за родината си, само по време на избори, когато идват да гласуват като зомбирани за ДПС и когато е за келипира, за да могат да пътуват из Европата без визи.
 Но, не виждам да го празнуват 3-ти март официално даже и в Русия, нали, заради нас се сбиха с турците край Плевен и на Шипка. Но така е, там, в Москва отдавна, не вярват на сълзи, а на Газ-пром. Ами, дори и в Македония, за която толкова се удряме в гърдите, дори и там край Вардаро, само ни използват, да им даваме Евро паспортите, иначе, ако могат и от картата на света, ще ни изтрият, докато ние ги коткаме, глезиме и вътрешно се надяваме, само и само, ако може, абе ей, така да ни зачетат, ако не за братя, поне за …братовчеди. И да не ни наричат, пред света нас българите - «мръсни татари»!
 Не, скъпи приятели. Нито в Рим, нито Берлин, нито в Токио, нито в Пекин, ни в Лондон, ни в Париж, нито дори и в Барселона, (където поне от уважение  към Стоичков), никой, никъде не обяви националния празник на България и за свой празник и никой, не вдигна официално пред кметството си нашето трицветно знаме.
 Освен тук, при «тъпите селяни», които го направиха, безкористно. Направиха го, без никаква задна мисъл. Направиха го, не защото страните ни имат съседни граници, не защото страните ни имат някакъв, кой знае какъв голям стокообмен, направиха го, не защото ние в България имаме, кой знае какви природни богатства и ресурси, които американците, искат да извлекат и ни пробутват, обявяването на 3-ти март за празник в един от градовете си, за да ни се подмажат. Не. Не го направиха дори и затова, че имаме, кой знае колко много имигранти тук в Чикаго я има, 100 000, я не. Само поляците тук са 2 милиона. Направиха го, не затова, че изнесохме милионите от банките на България и ги инвестирахме в града край езерото Мичиган, така  както направиха, бившите и настоящи лидери на България и вложиха, същите тези наши милиони в банките на Виена, Цюрих или Лихтенщайн и които, направиха от «милата ни родина»,  «земен рай» за спекуланти и съмнителни строителни предприемачи.
 Не, не, не и не! Направиха го това в Чикаго, заради нещо друго. Направиха го от благодарност, към нас българите. От благодарност затова, че дойдохме в този град и с труда си, с делата си, направихме името на България да се споменава с респект. И хората в Америка го разбраха. И направиха този жест към нас - чистачите на тоалетните и коридорите на летището О`Хеър, направиха го към нас, разносвачите на пици, към нас, строителите, брулени от безмилостните февруарски ветрове, по покривите на къщите и блоковете. Направиха го заради нас, работещите на смени по заводите, на които след като ни изтече смяната, ходим да си доработваме, някъде другаде, за по няколко жалки долара на час, (не че много го искаме, но го правим за да оцелеем). За да може, някой долар да ни дойде «отгоре». Но, не идва отгоре! А, идва от схванатите ни стави и от потта по челата ни и по гърбовете ни, и от по 10-12 часовите ни работни дни, и дългите безкрайни седмици без почивни уикенди. От там идва.
 И все пак хората го направиха този ден, наш български празник в Чикаго, защото ни разбраха положението и защото в нас видяха своите предци, които и те като нас с ръцете си, с болката си в сърцата, с носталгията си по дома, с вдъхновението си, построиха този величествен и единствен по рода си град.
 Когато, някога пристигахме в Чикаго, ние не несохме нищо със себе си, освен надеждата. Надеждата, чиито зрънца посяхме тук, в този град, гледахме ги през всичките тези години в имиграция и чиито кълнове, доживяхме да видим.  Видяхме ги днес на Трети март, в искрящите бели, зелени и червените цветове, които полетяха свободни от най-святото място за Чикаго- от пилонът, пред който гори вечния огън в памет на синовете и дъщерите на Америка, дали живота си за свободата. Същата тази свобода, заради която днес имаме нашия 3-ти март.
 Thank you, Chicago! Thank you, America!