simeongasparov.com

 Вестник „Труд” в махалата на Майкъл Джаксън

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=175736

Съседите от улица Джаксън № 2300: „Бог ни прати Майкъл!”

Симеон Гаспаров, Гери, Индиана

slgasparov@comcast.net

            Ако някой поиска да разбере, как биха изглеждали инфраструктурата на градовете, пътищата и сградите, след като хората изчезнат, от лицето на земята, ще трябва само да разгледа, някои от съвремените фотоси от столицата на щата Индиана- Гери и зловещите, апокалиптични картини в миг ще оживеят.

           От славното минало на този град,  в който до преди 40 години се е леела стоманата на Америка и по чийто образец и план, през 30-те години на миналия век е изградена гордостта на Съветската металургия, град Магнитогорск, днес са останали само руините, бедността, престъпността и безнадежността. Но тук също е останалa и легендата.
              Легендата, за това, че чудеса и надежда в живота ни има и че те се случват, винаги там, където никой не ги очаква. Легендата на този, отчайващо депресиращ град, с изпаднало в кома настояще и с непредсказуемо бъдеще, започва и свършва с едно, единствено име - Майкъл Джоузеф Джаксън.

             Тук, в близост до гробището „Валдхайм” и Рузвелт Парк, в квартала между 25-то авеню и Броадуей, на улица „Джаксън” № 2300 е роден и живял до 11 годишна възраст, нелепо отишлия си от този свят, безпорен крал на поп музиката, Майкъл Джаксън.
Заради неспирния поток от поклонници на звездата, полицаи са заградили част от улиците на квартала, така че единствения начин, да се стигне до родната къща на Джако е като се ходи пеша през махалата. Буренясали дворове, разнебитени улици с извадени плочки по тротоара, неподдържани, рушащи се къщи, като някои, вместо прозорци имат талашитени, отрязани накриво, покривала. Въздухът мирише на застояла канализация, на мухъл, на болест.

           Къщата, в която Майкъл Джаксън се е родил е последната на улицата. След нея започва училищния двор на гимназията Рузвелт. Първото нещо, което преминава през съзнаието на човек, когато застане пред нея е, не колко бедна, неугледна и малка е тя, ами как в тази, двустайна къща са живеели …9 души. През 1969-та година, след като издава първият си албум Майкъл Джаксън, заедно със семейството си  я напуска завинаги. Едва през 2003-та г., звездата се връща в родния си град, за да бъде обявен за почетен гражданин на Гери, Индиана.
             Въпреки отминалите години, споменът за Майкъл и неговото семейство е все още жив. Почти всички в квартала говорят с уважение за фамилията Джаксън, като по-възрастните си спомнят, колко весело е било на улицата им сред вечно пеещите и танцуващи  хлапета на краниста от стоманолеярния завод Джо и жена му Катерин.

           „Майкъл е гений, гений” спорят оживено двама фенове на Джаксън, дошли от Тексас. „Най-добрия режисьор Мартин Скорсезе му напарви клип ( „Бед” б.а.), най-добрия китарист Еди Ван Хален му свири соло китара (парчето „Бийт ит” б.а.) най-добрата певица Марая Кери, проби с песен на Майкъл Джаксън  (“I’ll be there” б.а), а пък и Шерил Кроу му беше бек вокал” обясняват те на наобикололите ги хора.  
                   „Обичаме Майкъл! Господ ни го прати!” провикват, пък се три дами, когато ги питам, с какво ще запомнят техния гражданин. „Ще го помним с любовта му към хората, към децата и светът” отговаря веднага едната, която се представя за Демитрия Кели, след което ме прегръща свойски и казва „хей човече, виж ни как живеем. Знаеш ли, колко е велико усещането да знаеш, че някой излязъл от тази улица е спечелил любовта и сърцата на хората от целия свят. Знаеш ли, колко прекрасно е това?”

                    Приятелката на Демитрия, Соня Торгюмей (с жълтите дрехи) пък се оказва, че е учила заедно с „краля на попа”, до трети клас в една класна стая. „Майкъл, беше много добро момче, на всички помагаше и ние всички го обичахме” разкзва тя.  Богатството и славата не променили великия изпълнител, допълва Соня. Тя си спомня, как през 2003-та година, Майкъл се завърнал в Гери и първото, което направил, било да  дойде в родния си квартал, където се срещнал с нея и старите им приятели и съученици. „Майкъл беше светец, втори като него няма да се роди”, поклаща глава г-жа Торгюмей.
 „Джаксън, даде нов смисъл на музиката, на усещането, на танца. Като го слушаш може да заплачеш и да се разсмееш, едновременно”, добавя пък третата от съседките живеещи в къщите в близост до  улица „Джаксън” 2300, г-жа Моника Тоунзенд. 
По обратния  път, през бедните улички, пред една от ронливите къщи, виждам как чернокожо хлапе, се опитва да нареше гъстата си къдрава глава, с четка за дрехи, вместо с гребен.  Момченцето се оглежда внимателно в страничното огледало на ръждясал, червен Шевролет и припява „Рок юър уърлд” като се поклаща бавно в ритъм. На кой е тази песен ли? На Майкъл Джаксън, разбира се.

 Сержант Майкъл Джаксън – „Джако е по-велик от Обама!”

С бившия бодигард на М. Джаксън, сержантът от полицията на Гери, Индиана за „Труд”, разговаря Симеон Гаспаров
- Сержант Джаксън, роднина ли сте с Майкъл Джаксън?
- О, не (смее се). Аз съм от Арканзъс, а той е от Гери, Индиана.
- Разкажете ни, как станахте бодигард на вашия съименик?
- През 2003 -та година той дойде, за няколко дни да се срещне с приятели и близки в родния си град, Гери, Индиана и аз, заедно с още няколко офицери от местната полиция, бяхме назначени да го охраняваме. Бяхме с него почти нон-стоп от сутрин до вечер. 
- Що за човек бе „кралят на попа”? Имаше ле нещо необикновенно в него?
- Най-необикновенното нещо в Майкъл, беше неговата естественост. В него нямаше нищо от това, което сме свикнали да виждаме по медиите за известните хора. Той беше много земен и добър човек. Нямаше никаква надменост и високомерие към никого. Много, много земен човек! От него останах с отлични впечатления.
- Той как ви се отблагодари за службата?
- Покани ни мен и двамата ми колеги от местната полиция – Лари Робинсън и Денис Смит, да му госуваме два дни в имението „Невърленд” в Калифорния.
- Какво си говорехте с Майкъл Джексън, какви предпочитания, вкусове имаше той?
- Ами, говорехме си за мадами и музика (смее се). Както си говорят приятелите. Той нямаше някакви особени предпочитания или вкусове. Пиеше вино, ядеше пица.Нали ви казвам, съвсем нормален човек.
- В медиите в САЩ започна да се спекулира, че Майкъл е убит, вие какво мислите по въпороса?
- Надявам се, да не му е дадена умишлено, свръхдозата медикаменти, които той не би трябвало да взима.
- Кой според вас, ще остави по-ярък отпечатък върху историята на Америка, Майкъл Джаксън или Барак Обама?
- Ох, тука ме затруднихте.  Да си призная, Майкъл Джаксън мисля, че ще остави по-ярък отпечатък, защото кариерата му е била по-дълга. На Обама, тя сега започва, така че, за сега предпочитанията ми са за Майкъл.
- С какво ще го запомнят хората в родния му град?
- С музиката, с таланта му. С това че бе добър човек. Аз също, винаги ще пазя прекрасни спомени за дните, които прекарахме заедно. За мен той бе напълно обикновен и земен човек.

Откриват музей на Майкъл Джаксън в родния му град

Изграждането на музей в родния град на Майкъл Джаксън, Гери, Индиана, предложи вчера, кметът на града Руди Клей, по време на тържеството организирано в памет на „краля на попа”. От името на управата на града и от признателните му съграждани, кметът Клей откри близо 2,5 м висока статуя, изобразиваща певеца застинал в една от характерните си танцови пози. 

Около 6 хиляди почитатели, приятели и роднини на музикалната легенда се събраха на градския бейзболен стадион  Ю Ес Стийл Ярдс и в продължение на 4 часа, танцуваха, пяха и плакаха под звуците на неговите хитове.

Сред присъстващите на стадиона, освен бащата на Майкъл, Джо Джаксън, бяха също и около 30 роднини на фамилията, които още живеят в града, първата чернокожа Мис Индиана – Кели Питърсън и активистът за човешки права, Джеси Джаксън.
Най-голямата атракция на вечерта, бе когато 500 души, облечени като зомбита излезнаха на сцената и изпълниха хореографията от едно от най популярните  парчета на Майкъл Джаксън – „Трилър”.